Иска ли да има успех в работата си, човек трябва да се огради, никой да не го смущава.

Като ученици, вие трябва да изучавате природата и да правите това, което тя прави. Великите хора са станали велики, защото са прилагали законите на природата. Вървите ли по човешките закони, вие преждевременно ще остареете. Старият се отличава по своите установени възгледи. Той има толкова стари, установени възгледи, че трябва да ги кърти с длето. Старите възгледи правят човека стар, а не годините. Не е въпрос да къртите възгледите на човека. Те трябва да се стопят естествено. Когато слънцето изгрява, старите възгледи се стопяват като лед. Когато детското в човека вземе надмощие, старото ще си замине. В пътя на човешкото развитие стават ред вътрешни процеси, които сам човек не забелязва. Тези процеси са тайни, скрити от окото на външните хора. Така и скулпторът работи своите статуи. Докато вае статуята си, той я закрива с платно. По цели часове той чука, кърти, никой не вижда какво прави. Когато статуята се завърши, той вдига платното и показва работата си на всички, които се интересуват от нея. Следователно видите ли, че някой се е скрил зад платното и работи, не дигайте платното да гледате какво прави. Никой няма право да се меси в работата на своите ближни. Иска ли да има успех в работата си, човек трябва да се огради, никой да не го смущава. Докато работи, човек трябва да бъде на затворено. – „Какво работиш?“ – „Това е моя работа.“ – „Кога ще свършиш картината си?“ – „Това е моя работа.“ – „Не работиш, както трябва.“ – „Това е моя работа.“ – „Как ще познаем, че си свършил работата си?“ – „Когато дигна платното.“ Днес всички хора се намират в процес на сериозна вътрешна работа. Докато свършат работата си, те минават през постоянно обезсърчаване и насърчаване: ту се обезсърчават, че нищо не могат да направят, ту се насърчават, че ще излезе нещо от тях; ту се считат грешници, ту се мислят праведни. Обаче един вътрешен глас ги насърчава, подтиква ги да вървят напред. При всички случаи на живота, като богат и сиромах, като способен и неспособен, като праведен и грешен, този глас постоянно нашепва на човека: „Гледай си работата!“ Дали го хвалят или корят, този глас казва: „Гледай си работата!“

Степени на съзнанието,
ООК, СБ, РБ - София, 25.12.1929г.