Една майка пита с какво трябва да храни детето си. Тя трябва да го храни със своето мляко. Ако майката няма мляко, да не ражда. Щом е родила едно дете и не може да го кърми, то човек няма да стане. Няма в историята пример, дето майките да не са хранили своите деца и да са станали гениални. Не само това. Но майка, която храни детето си три години, тя не трябва никаква лоша мисъл да има. Че къщата изгоряла, че мъжът й я напуснал, тя трябва да бъде тиха и спокойна, ако иска това дете да го отхрани. Сега ще му дадат овес, това-онова, и то ще замяза на овеса и на ечемика. Овесът не може да предаде това, което майката може да предаде. В млякото на майката има разумна сила, в която майката влиза. Ако ти отхранваш едно дете с млякото на една овца, то ще замяза на овцата. Няма да бъде лошо, но няма да бъде това, което ти очакваш. Следователно в съвременната култура ние вървим хигиенически и научно по обратен път. Онзи, който обработва плодните дървета, не трябва да каже нито една лоша дума. Всеки, който иска да има плодни дървета и да има благословение, той трябва сам да ги посади, сам да ги обработва. Чужд човек не бива да праща. Двайсет дървета ти ще поливаш, ще окопаваш наоколо и като минеш покрай тях, ще кажеш една хубава мисъл. Пращат ли другите хора да режат лозите, да ги кастрят, както сега правят - окълцват нашите градини, това не е култура, това е варварство. С такова градинарство нищо не се постига. Може да има изобилие на плодовете, но здраве, благоденствие от тези плодове не се постига. С един плод вие може да направите опит. По този начин, ако вие имате едно дърво, което никой друг не е пипал, ако откъснете един от неговите плодове, той може да седи три-четири месеца, без да изгние и без да се изгуби неговата свежест. Ще кажете: „Опитвали ли сте това?" Вземете едно дърво и направете опит с него за дванадесет години. Ако през тези дванадесет години ти ходиш около него и се молиш Господ да благослови плодовете му, от тези плодове, които ядеш, нито неврастения ще имаш, нито охтика. Дървото ще бъде благословено в целия ти дом. То е за дърветата, но то е и за децата същото. Ако вие не можете да отхраните едно дете като това дърво, ако майката не седи със своята мощ, със своята кръв и със своята воля, какво ще стане от него? Ако всеки го учи, ако всеки го пипа, от това дете нищо няма да стане. Според новото възпитание до двадесет и една година един момък и една мома никой не трябва да го бута освен майката и бащата. Като станат момъкът и момата на двадесет и една година, тогава чужд може да ги пипа. Не само това, но когато майката е бременна, нейният възлюбен, той не трябва да й каже нито една горчива дума. Не само да й каже, но нито да помисли. Бащата трябва да храни към своята другарка най-хубави мисли и чувства. Това е хигиена.