Мнозина се оплакват от неуспех в живота си, без да знаят причината за това. Много естествено. Когато бърза да свърши работата си както и да е, човек не може да има успех. Бързата работа е всякога несполучлива. Има смисъл човек да бърза, но когато му е даден срок. Иначе той трябва да работи спокойно, планомерно. Неприятностите, на които човек се натъква, пак се дължат на бързане. За да не преживее нещо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа. Бързането винаги носи след себе си умора. Като се умори, човек става неспособен за работа и дълго време след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили. Човек не се уморява, когато върви по законите на природата. Не следва ли нейните закони, той всякога е изложен на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човек възстановява силите на своя организъм. Важно е как си почива. Има почивка, която не възстановява силите на човека. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъл. Като мисли спокойно, право, човек си почива и придобива нови сили. Съвременните хора мислят много, но въпреки това не си почиват добре, пък и работите им не се нареждат. Защо? Защото мисълта им не е права. Те мислят за дреболиите в живота: за дрехи, за обуща, за дърва през зимата, за служба, за къща и т. н. Това са тревоги, безпокойства, а не права мисъл. Предмет на правата мисъл са възвишените и красиви неща. Щом останете свободни, започнете да мислите, че сте богатски син и обикаляте света с научна цел. Тук отидете, там отидете, докато придобиете нещо ценно. Представете си, че се записвате в най-съвършения и богат университет в света, при най-добри професори, дето изучавате различни предмети. Като казвам, че трябва да си представяте красиви и приятни неща, същевременно имам предвид да работите, да придобивате знания. Всъщност, не сте ли в най-съвършения университет, при най-добри професори и учители? Животът е най-великият университет, с най-добри професори. Като изучавате природата, не правите ли кръгосветно пътуване? Ще кажете: Така ли е в действителност? Колкото имате право да се съмнявате, толкова имате право да вярвате. То е все едно да третирате въпроса има ли задгробен живот или няма. Докато съм на земята, има земен живот, в който всички вярват. Щом напусна земята, има задгробен живот, защото отивам там.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата,
МОК - София, 6.12.1929г.
