Свободен е само онзи човек, който служи на Бога и дава от себе си на другите.

Един Бог само съществува. Той управлява и Небето, и ада; и на Небето има общества, и в ада има общества; и едните, и другите общества се подчиняват на Бога. От човека зависи към кое общество ще отиде. Един Бог, една Сила съществува в света. Тази сила обаче има две страни, две противоположни посоки. Когато хората не разбират законите, на които тия сили се подчиняват, те влизат в противоречие с тях, вследствие на което едната наричат зло, а другата – добро, т.е. сила, която им помага. Следователно злото се ражда в самия човек, в нисшата му природа, а Доброто изтича от Бога, т.е. от светлата, от възходящата страна на човешкия живот. Когато човек влезе в съприкосновение с нисшето в себе си, т.е. с тъй нареченото “зло”, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: Искам да умра, да се освободя от този живот. Не, човек не може да се освободи така лесно. И да умре, пак не е свободен. Той трябва да научи законите как да уравновесява силите. Да се освободиш от трудностите на живота, това подразбира да служиш на Бога. Ако на земята не можеш да се освободиш, и на онзи свят не ще можеш; ако на земята се освободиш, и на онзи свят ще бъдеш свободен. Свободен е само онзи човек, който служи на Бога и дава от себе си на другите. В служенето на Бога предстои велика работа за човека.

Стари и нови възгледи,
ООК - София, 2.2.1927г.