Много пъти вие носите новото, хубавото, като същевременно мислите, че е старото.

Излезе ви един цирей. Не бързайте да лекувате цирея си. Беден сте, нямате пет пари в джоба си, но излязъл един цирей някъде на лакътя отгоре или другаде на тия мускули. Ако си богат, хубаво. Но въобще взимат пресен лук, ще му турят малко и прясно масло и ще го превържат. Но ти нямаш пари, нямаш и масло, нямаш и лук. Тогава направи опита мислено. Опечи лука, тури и маслото, и ще имаш същия резултат. Тъй мислено ще лекувате цирея си. Направете си превръзката. Вие сега ще кажете: “С това ли ще се занимаваме.” Че защо трябва да занимаваш лекаря с твоите циреи. Той ще дойде при тебе с автомобил да направи превръзката. Защо ти сам да не си превържеш цирея мислено. При това с волята ти ще надвиеш над болката си. Сега човек докато не превърже цирея, не минава. Който не знае, не минава, но който знае, минава. Или мнозина от вас се простудявате. Вземете предварителни мерки. Ти си изпотен. Въобще хората се простудяват от рязката промяна, не умеят да се пазят. И ти бързаш и в бързането си излизаш от твоята стая навънка, дишаш студен въздух, схване ти се гласът и може цяла седмица да страдаш. Не бързай. Искаш да излезеш навънка. Не да допуснем, че нямаш дрехи, но имаш масълце, намажи си врата и цялото лице, тъй както един пехливанин, излез тогава навън, и няма да се простудиш. При тези опити винаги волята ви трябва да взема участие. Там, дето волята не взима участие, веднага ще дойде известна простуда. Турни маслото като едно средство, което може да те защити от простудата и от загубване на топлината. Или тънки са дрехите ти, не искаш да се простудиш, поседи пет минути, помисли, че се обличаш в една хубава материя, много магнетична е дрехата ти. В мисълта си ще си направиш една такава магнетична дреха, ако не искаш да се простудиш. Тогава можеш да излезеш навънка. Или да допуснем, че палтото ви е много тънко, от тези аристократическите палта, защото тънки палта носят и богатите, и сиромасите. Вън е студено, 20 градуса студ. Ти над тънкото палто облечи по-дебело магнетично палто. Представи си, че си облечен с едно палто от тънка фина материя, която не пропуска студа. Излез тогава. Вие не сте правили такива опити. Може да направите такава материя, която да проникне през палтото, че като излезете навънка, да ви бъде сносно. Съвсем нека да се затоплиш, да се изпотиш, но вън няма да трепериш. Онези, които имат магнетични дрехи за себе си, те вървят спокойни, а които нямат такива дрехи, при студа ще имат малки конвулсии и ще усещат повече студ от първите. Та казвам, това са малки правила, които трябва да прилагате. Да опитате, че това са неща верни и приложими в живота. Има в природата известна сила и материя, с които може да боравите и всякога може да си послужите с тях да ги доизкусурявате. Тогава на физическото поле имате едно душевно неразположение, или едно душевно страдание вътре. Как трябва да се лекува душевното страдание? Защото все трябва да се лекува по някакъв начин. Представете си, че нямате нов костюм за Великден и сте крайно неразположени, а дошла ви е идеята да си направите от синьо сукно цял един костюм, но пари нямате и затова сте неразположени. Как трябва да се лекувате? Представете си, че вие имате дрехите. И нищо повече. Вас ви се вижда смешно, ако ти, като помислиш, че имаш дрехи и като се обърнеш, видиш, че ги няма. Тогава ще замязате на онези двама студенти. Единият разправя на другия, че му трябват дрехи, другият бил мукалитин. Този му казва: “Искам за Великден нови дрехи, а нямам. Сърцето ме боли.” Другият мълчи. На последна вечер преди Великден влиза в стаята на другаря си, задига неговите съдрани дрехи и му туря нови дрехи. На сутринта бедният става, облича си новите дрехи, като мисли, че това са неговите стари дрехи. Казва на себе си: “Тъй е, като си сиромах. Такова нещо е сиромашията.” Но излиза навън и се среща с другаря си и му казва: “Ти си хубаво облечен, а я виж аз на какво мязам. Тъй живее ли се.” “Е, на какво мязаш? Ела с мене.” Той му затваря очите и му казва: “Ти в магията вярваш ли? Аз ще ти кажа сега “Allez passer” и ще видиш какво ще стане.” “Е, че може ли това?” “Сега ще видиш, че ти си облечен с хубави дрехи, нови, каквито искаш.” Отваря му очите и му казва: “Виж се сега в огледалото, че си облечен с нови дрехи.” Той се чуди, казва, че си цял магьосник. Та човек може да носи новите дрехи и да мисли, че е със старите. Това става по атавизъм. Много пъти вие носите новото, хубавото, като същевременно мислите, че е старото. И трябва някой да ви обърне вниманието на това, което носите.

Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята,
МОК - София, 24.1.1930г.