Човек, който иска да се моли и да разсъждава, той не може да си държи ръцете по този начин.

Не трябва всякога да държиш ръцете си затворени или пък всякога отворени. Ти трябва да знаеш кога да си отваряш ръцете и кога да ги затваряш. Ако ти пуснеш ръцете си свободно към земята, ти може да имаш едно правилно отношение. Това е следното. Ако ти така си държиш ръцете, спуснати надолу, никога няма да се оскърбиш. Това е едно успокоително състояние. Ако ти искаш да дойдеш до едно естествено положение на духа или до едно успокоително състояние на тялото, ще спуснеш ръцете надолу спокойно, големият и малкият пръст трябва да са отворени. Това значи - ти се намираш в едно активно състояние, значи със земята си във война. Пък ако отвориш ръцете си и ги държиш към небето, това е едно глупаво положение. Тия отворени пръсти нагоре показват, че ти се намираш в борба. А по-добре е да воюваш със земята, отколкото с небето. Защото такова едно вдигане на ръцете с отворени пръсти нагоре това е оплакване към Бога. Ти казваш: „Господи, целият свят е против мене, избави ме." Не така. Човек, който иска да се моли и да разсъждава, той не може да си държи ръцете по този начин.

Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете,
МОК - София, 23.3.1930г.