Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие.

Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича. Без да обича някого, човек не може да живее. Любовта, обичта, поддържа живота.

Тази сирота вдовица тури от всичките най-много / От всичките най-много,
НБ - София, 20.10.1929г.