Не гледайте на погрешките си като на неща, сраснати с вас. Това са временни роли, които играете на сцената.

Какво трябва да правите, когато изгубите разположението на духа си? Първо трябва да знаете причината за неразположението. Ако е от материален характер, ще я трансформирате пак с нещо материално, но от по-висока степен. Причината за неразположението ви се крие в невъзможността да изплатите дълга си. За да не ви мъчат тежки мисли, ще си представите, че сте министър на просветата, или генерал и заповядвате на своите подведомствени. Вие вървите нагоре-надолу и си представяте хубостите на новото положение: получавате голяма заплата, назначавате на служба свои познати, те ви благодарят. С тази маневра вие си въздействувате и превръщате неразположението си в разположение. Това е добър метод за самовъзпитание. Обаче, през това време не се заблуждавайте, но работете повече от всеки друг ден. Вие съзнавате, че от вас, като министър, като генерал се иска повече работа. Казано е, че мисълта е творец на характера. Значи, ще си помагате с мисълта. Който не може да работи с мисълта си, ще се натъкне на по-големи мъчнотии, ще се обезсърдчи и ще си каже: Няма да стане човек от мене. Ще кажете, че не искате да се самозалъгвате. – Това не е залъгване. Как може актьорът на сцената да стане цар, министър, генерал, а ти не можеш в стаята си да станеш виден човек само за няколко часа. Като се свърши представлението, ти си пак обикновен човек. Не мислете, че изпадате в смешно положение – това е временно. Правете такива опити, докато дойдете до положение да различавате същественото от несъщественото. Не гледайте на погрешките си като на неща, сраснати с вас. Това са временни роли, които играете на сцената. Всяка роля продължава известно време и се сменя с друга, по-добра и по-достойна за вас. – Защо трябваше да се окалям толкова? – Вие не сте виновни, пътят е такъв. Попаднали сте на прашен път, а после сте минали през мочурливи места, дъжд ви е валял и сте се окаляли. Като научите пътя, няма да минавате вече през него. Така ще придобиете по-голяма опитност и разумност, да избирате чист път и да знаете по кое време да пътувате. Не се спирайте върху това, което сте преживели. Вървете напред и размишлявайте. Създайте си нова философия. Останете ли на едно и също място в мисълта си и кажете, че от вас нищо няма да излезе, вие се втвърдявате.

Естественото състояние,
МОК - София, 6.6.1929г.