Знаете ли, какви са последствията от многото говорене? Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене? Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: Разумните хора възнаграждавам, а неразумните – на земята повалям. Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“ Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой. Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на място е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне,
МОК - София, 20.12.1929г.
