Не е нужно човек само да вярва, защото, ако вярва в това, което не съществува, той изпада в заблуждения. Друго нещо е, ако той вярва в това, което съществува. Това значи, да се домогне човек до истината. Който не възприема истината, дохожда до положение да вярва в това, което сам отрича. Без вяра в нещо, положително или отрицателно, човек не може да живее. Някои казват, че не вярват в съществуването на Бога. Значи, вярват в несъществуването Му, т. е. те вярват в отричането на нещо. Каква вяра е тази? Каква философия има в отхвърлянето на Бога или в отричането Му? Да отхвърлите Бога, това значи, да отхвърлите Великия или Тихия океан от земята. Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите? Следователно, Бог е такава величина, която никой не може нито да премести, нито да отхвърли. Ние живеем в Него, потопени сме в Него и, каквото и да правим, не можем да излезем вън от сферите на Неговото влияние. Смешно е, когато слушате някой да философства, какво представя Бог. Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нещо е любовта й. Вижда ли детето любовта на майка си? То не вижда любовта, а вижда само проявите й. И това не може да даде представа на човека за любовта. – Защо? – Това, което за едного е любов, за другиго не е. Някой вижда гениалността в даден човек, а друг нищо не вижда. Хора, които се водят от чувствата си, дохождат до различни мисли, до различни възгледи в живота. Обаче, има положения в природата, когато всички хора мислят и чувстват еднакво. Ако няколко души повдигнат една златна топка, която тежи един килограм, не всички ще кажат, че тя тежи точно един килограм: някои ще кажат, че тежи по-малко, други – повече – ще имат различни усещания. Обаче, ако нагорещите тази топка до 1200° топлина, всички хора и животни ще се отдалечат от нея, всички ще имат еднакво мнение. Даже и най-силното животно – слонът, като се приближи до нагорещената топка, веднага ще отскочи настрана.