Колкото повече се спираш върху дефектите на хората, толкова по-далеч си от образа на идеалния човек.

Идеалният човек се отличава с една черта - той обръща внимание на всичко, но конкретно на нищо не се спира. Той изведнъж на всичко обръща внимание, но конкретно на нищо не обръща внимание. Запример идеалният човек никога не се спира върху дефектите, защото дефекти в природата не съществуват. Дефектите съществуват само в нашата мисъл. И дефектът на неговото съзнание е извънка. Тогава ще си турите следното правило: колкото повече се спираш върху дефектите на хората, толкова по-далеч си от образа на идеалния човек. И колкото по-малко се спираш върху дефектите, толкова по-близо си до този образ на идеалния човек. Идеалният човек въобще схваща всичко, което е в природата. А всяко едно отклонение, което съществува, то се дължи на специфични причини, които са достъпни само на нашето съзнание.

Идеалният човек,
МОК - София, 7.3.1930г.