Обича ли те някой, т.е. покани ли те на тази трапеза, не се отказвай. Седни и яж!

Човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта от низша към висша. Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на Любовта в себе си. Който може да прецени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползва. Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че Любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато Любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан! Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на Любовта. Няма същество в света, на което да не е дадено Любов. Колкото малка да е, тази Любов трябва да се цени. Отдето да иде, тя крие в себе си алхимически свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човек сам се лишава от благата, които Любовта носи. Любовта представя богата трапеза, на която са сложени всякакви блага. Обича ли те някой, т.е. покани ли те на тази трапеза, не се отказвай. Седни и яж! Ама щял си да ощетиш някого – не мисли за това. Трапезата на Любовта никога не осиромашава. – „Достоен ли съм да се ползвам от благата ѝ?“ – Щом минаваш край нея, имаш право да се ползваш от благата ѝ.

Степени на съзнанието,
ООК, СБ, РБ - София, 25.12.1929г.