Най-естественото положение, което човек може да заеме при сегашното си развитие, е служенето на Бога.

Съвременните хора си служат с разни възпитателни методи за отглеждане и възпитание на младото поколение. Най-естественото положение, което човек може да заеме при сегашното си развитие, е служенето на Бога. Тъй щото, ако искаш да помогнеш на някой човек, свържи го с Бога. Щом е свързан с Бога, той ще бъде нахранен. Не е ли свързан с Бога, той няма да бъде нахранен. Отделите ли човека от Бога, нищо не може да стане от него. Каква е разликата между грижите, които полагаме за един вол да го отхраним и угоим, и тези, които господарят полага за своя слуга? И в единия, и в другия случай се постига едно и също нещо: и волът, и слугата хранят с цел да ги използват. Ако господарят може освен да храни слугата си, още и да го просвещава, неговите грижи имат смисъл. Някой казва: “Да имаме повечко парички да уредим живота си.” Какво ще правите с тези парички? Ще си хапнете, ще си пийнете добре и ще се поугоите като говедата. В това обаче няма никаква философия. Такъв човек светия не може да стане. Той е пълничък, червеничък, само за удоволствия мисли. Червенината на неговите страни показва, че Божественото не преобладава в него. Той за всичко друго мисли, но не и за Бога, и казва: “Аз съм благодетелен човек, грижа се за сиромасите, за благото на другите.” Не, това е грижа пак за себе си. Като урежда работите на другите, той едновременно урежда и своите. Казвам: Докато човек не се свърже с Бога, той не може да уреди нито своите работи, нито тия на другите хора. Свърже ли се човек с Бога, той ще знае вече не само временно, но и постоянно да урежда своите работи. Знае ли да урежда своите работи, той ще може да уреди работите и на своите ближни.

Усилване на вярата,
ООК - София, 9.6.1926г.