Любовта е проява на Бога, тя е друг процес. Ако ти говориш за Любовта, то е най-великото, най-хубавото, най-божественото в света, което се проявява. Ако си носител на Любовта, ти ще бъдеш здрав. Не може да мине Божията Любов през тебе и ти да си болен. Бог е носител на всичкото благо в света. Следователно, ако неговата Любов мине през тебе, ти ще бъдеш здрав. Ако ние не сме здрави, не че ние не сме, ние не разбираме закона на Любовта. Казваш: „Аз го обичам, но той не заслужава." Тази Любов не е твоя. Отде знаеш, че не заслужава? Ако Любовта иде от Бога, защо ти ще станеш авторитет, да казваш, че той не заслужава твоята Любов. Ти не схващаш. Вие казвате, че не заслужава. Защото, щом кажеш, че не заслужава, друго същество, което те обича, и то казва, че ти не заслужаваш неговата Любов. Ако ние така разсъждаваме, кой от нас заслужава и няма защо да заслужваме. Любовта се проявява не по заслуга. Но Любовта всякога се проявява към онези, които заслужват. Който заслужва, никаква Любов не му се дава. Който не заслужва, на него се дава Любовта. Кому дават пари? На сиромасите. На онзи милиардер, който има пари, какво ще му дадеш? Любовта е за бедните, за страдащите, за тези, които нямат, за тях е Любовта. Казва, ти не желаеш да ме обичаш. Нищо не ти давам от Любовта, нямаш нужда. Затуй Писанието казва, че Бог обича грешните. Казва, възможно ли е? Как е възможно Бог да обича грешните. Любовта е за грешните, не за праведните. Как тъй? Праведният има вече Любовта отвътре, той живее в Любовта. Какво има, ако грешникът се грее на огъня. Огънят не е накладен за праведния. Ако аз имам печка, не се нуждая от огън. Слънцето е за този бедния човек. Той трябва да се грее. Слънцето е за бедните хора, то не е за богатите. Като дойде слънцето, казвам, много добре се печеш.