Като благодарите, вие се изплащате.

Какво правите със светлината? Да я хванете с ръце, не може. Да я целунете, не можете. Но просто ще си отворите очите тя да влиза и излиза свободно. След като влезе светлината, ще затворите вратата, и после пак ще я отворите. Трябва да има едно малко прекъсване, защото, ако светлината влиза непреривно и няма това прекъсване, защо природата е турила това прекъсване? След като влезе светлината, какво трябва? Това е мярката. Вие влизате при един ваш приятел бакалин, който продава въжета. Някой път може да му кажеш: „Претегли ми едно кило въже." Но можеш и да кажеш: „Отрежи ми два метра въже." Той взема една мярка и отрязва два метра въже. Следователно, когато светлината влезе в очите на човека, и тя се мери. И като постои светлината вътре, клепачите прекъснат светлината, казват: „Стига толкова." Те знаят колко време трябва да седи светлината. После, като се свърши тази мярка, те пак отварят вратата, пак влиза светлина. После, като се свърши тази мярка, те пак отварят вратата, пак влиза светлина. Та постоянно влиза светлината с мярка. Клепачите са мерките и теглилките, пък тия ресни, те са грамовете. Най-първо идат теглилките, а тия ресни са грамовете, които постоянно определят колко светлина е влязла в очите. И на годината ще ви представят една сметка да платите за светлината, която сте изразходили за очите си. Не мислете, че може без това. За всичко в света се плаща. И аз ви привеждам онзи пример, когато дойде онзи бирник от природата. Той си представи листа, ти ще му благодариш. И той счита това благодарение, че е плащане. Ако ти му благодариш от сърце и кажеш: „Вашата светлина ми свърши много хубава работа и ми направи много голямо удоволствие, ние ви благодарим." И той се зарадва, запише ви една квитанция и ви я даде. Но ако, като дойде да се плаща, и вие му кажете: „Ти какво търсиш тука?" и не му благодарите, тогава този бирник ще ви наложи глоба. Тогава всички хора, които не благодарят на Бога за всичко онова, което им дава, те не могат да се освободят от страдания. Сега аз изнасям това нещо да благодарите. Да благодариш, това е равномерно на плащане. Като благодарите, вие се изплащате. Ти като благодариш, и тази благодарност отива някъде. Ти изпращаш известна материя, която отива в невидимия свят, дето ти се дава светлина. Та между невидимия свят и хората има една постоянна обмяна, както между клонищата и корените. Сега това са отвлечени работи, но искам да ви направя този отвлечения свят понятен, понеже вие боравите с него.

Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа,
МОК - София, 9.5.1930г.