Казвам: като знаем цената на здравето, и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, живот, пълен със светли мисли и чувства.

Човек трябва да се постави на големи противоречия, за да оцени онова, което му е дадено. Понякога човек трябва всичко да изгуби, за да го оцени. За пример, някой казва: беден съм, нищо нямам. Защо ми е това голо здраве? Във варненско някъде имало един млад, здрав момък, който се наричал Стоян. Той често казвал на майка си: Мамо, здраве, сила имам, но беден съм! Защо ми е това здраве? Случило се, че Стоян тежко заболял, три години боледувал. При това положение, той казвал на майка си: Мамо, нищо не искам, освен здраве. Ако ми помогне Господ да оздравея, ще ценя само здравето си. И с камъни да ме товари, ще се радвам на здравето си и доволен ще бъда. За този Стоян се говори в българските народни песни. Казвам: като знаем цената на здравето, и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, живот, пълен със светли мисли и чувства. Имаме ли това, и с камъни да ни товари, ние ще бъдем радостни и доволни. Вземете за пример, живота на първите християни. Те бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с радост за своя идеал – Христа. С това, обаче, те спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха към Бога. Така е било, и така ще бъде всякога за човек, който живее по Бога. Пътят на този човек е винаги отворен.

Ще оздравее,
НБ - София, 19.6.1927г.