Ако не се безпокои и разбира смисъла на изпитанията и страданията, човек носи в себе си трезви, прави мисли, благородни и възвишени чувства, които го свързват с Бога и дават простор и полет на неговата дейност.

Някои казват, че като изгуби всичко, човек престава да мисли, да чувствува и да действува право. – Наистина, ако се безпокои и тревожи, човек изгубва правата мисъл, правото чувство и правото действие, вследствие на което преждевременно остарява. Ако не се безпокои и разбира смисъла на изпитанията и страданията, човек носи в себе си трезви, прави мисли, благородни и възвишени чувства, които го свързват с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Трябва ли човек да се безпокои за живота си, как ще го прекара, дали ще бъде здрав, ще има ли достатъчно средства? Когато царският син постъпва в училището, трябва ли да мисли, кой ще го поддържа? За него въпросът е разрешен. Веднъж дошъл на земята и постъпил в училището, от него се иска само едно – да учи. За всичко останало бащата поема грижа. Ако е мързелив и не учи, синът сам ще понесе последствията на своя мързел. Всички хора се намират в положението на царския син. Те са дошли на земята да учат, за което им е дадено всичко: хляб, вода, въздух и светлина. Какво се иска от тях? Нищо друго, освен да учат. Един ден, като се върнат на небето, Баща им ще ги пита, какво са научили от дългата екскурзия на земята.

Абсолютна чистота,
ООК, СБ - Рила, 21.8.1929г.