Мнозина искат да имат блага, без да работят. Те искат да се ползват от благоволението на Господа, без да направят нещо за Него. Това е невъзможно. Дали човек е добър или лош, работен или мързелив, това е за самия него. Във всички случаи Бог остава един и същ спрямо човека. Обаче, човек сам спира благата, които идат от Божествения свят. Като не си дава отчет за своя живот, той изпада в противоречие и се чуди, защо е изоставен. Той сам е причина за положението си. Щом види, че има нещо, което не върви, както трябва, нужно е да измени посоката на своя живот. – Ама аз правя големи усилия, напрягам се много. – Не е нужно да се напрягаш много. Има определен предел, до който човек може и трябва да прави усилия и да се напряга. Вижте, какво прави цигуларят. Когато свири, той настройва цигулката си, завъртва струните до известен предел. Мине ли този предел, струните се скъсват. Същото се отнася и до лъка. Щом престане да свири, той отпуща малко струните и лъка, да не стоят напрегнати. Тъй щото, иска ли да живее правилно, и човек трябва да прави същото: вечер, като свърши работата си, той трябва да разслаби някои ключове, да ги освободи от напрежението, а други да остави в същото положение, в което са били през деня.