Като говорим за влюбването, ние имаме предвид онази любов, която се явява и се губи като снега - тя се топи като снега и захарта, затова я наричаме снежна или захарна любов. Влюбването е преходно състояние; да се влюбиш, това значи да се облечеш с най-новата си дреха, както се обличаш за велик празник - порадваш се един ден или няколко часа на новата, но след това обличаш пак старата работническа дреха. Не съжалявайте, че сте изгубили едно преходно състояние - то е детинско състояние, през което човек минава, за да влезе в нещо постоянно. Всяка загуба, която човек претърпява, не е нищо друго, освен вътрешна промяна, през която неизбежно трябва да мине; вътрешните промени, които стават с човека, водят към придобиване на истински качества - към тях човек трябва да се стреми. Всеки човек иска да изработи своя характер.