Като обърнем погледа си към живота на всички хора, млади и стари, виждаме, че всички търсят щастие. Да търсите щастието, това е добро нещо, но човек не знае, какво го очаква утрешния ден. Той не знае, какво му носи животът, изобщо. Някой казва: Аз не искам да зная своето бъдеще. – Ти можеш да не знаеш своето бъдеще, но непременно трябва да знаеш пътя, по който вървиш. Този път ще те доведе до предназначението, което имаш, като човек, като душа, като част от цялото. – Ама аз се числя към еди-коя си църква. – Това още не е гаранция, че ти си намерил своя път. Всички хора имат крака, но това още не е гаранция, че тези крака могат да вървят. Краката на много хора могат да бъдат парализирани. Всички хора имат умове, но това още не е гаранция, че те могат да мислят правилно. Всички хора имат сърца, но това още не е гаранция, че техните сърца чувстват правилно. Питам: Какво ни ползват свещените крака на парализираните хора? Или какво ни ползват свещените умове и сърца на парализираните хора? Какво ни ползват свещените ръце на парализираните хора? Какво означават краката и ръцете на хората? Краката представляват техните добродетели. За да влезе човек в Царството Божие, той непременно трябва да има крака, изтъкани от живата материя на добродетелите и да бъдат чисти, свети и непорочни. Ръцете на човека представляват Божествената Правда. Който влезе в Божествения свят, той трябва да познава Божествената Правда, която е мощното начало в неговия живот. В това отношение ръцете на човека трябва да бъдат чисти, свети и непорочни. Погледне ли човек горната част на ръката си, на нея той трябва да прочете правдата на физическия свят. Там е написана тя. Погледне ли ръката си отвърта както и горната част на пръстите си, там е написана Божията Правда. Като погледне на ръката си, всеки човек може да каже, постъпвал ли е правилно в миналото, постъпва ли справедливо и днес.