Когато всички хора се стремят към висок идеал и го пожелаят, тогава ще дойде спасението на света.

В страданията човек се учи, облагородява и развива. Те са мощна сила в природата. Всички велики, всички силни хора в света са били подложени на големи страдания, вследствие на което те се развивали бързо и се отличавали от окръжаващите хора на своето време. Ето защо, всички велики хора са минавали пред своите съвременници като ексцентрични, като болни хора в умствено отношение. Не, велики, силни хора в света са тия, които природата е удостоила с големи страдания. Какво мислите за онзи човек, който е лежал цели 38 години болен на своето легло? Този човек имал силна воля, голяма вяра и затова е могъл да изкара толкова години в своето страдание. И всеки човек, който цял живот прекарва в сиромашия, но нито за момент не се поддава на мисъл за кражба или за някакво друго престъпление, той е човек с големи знания, с дълбока философия за живота - богат човек е той. Всеки човек, когото природата не е удостоила с големи страдания той започва да тлъстее, да се обогатява и казва: “Освен парите, нищо друго не ме интересува в света.” Каже ли така, този човек вече е на хлъзгав път. Като влезеш в къщата му, няма да намериш нито една книга за четене, а само тефтери. Той казва: “Имам толкова и толкова милиони. Ще дам на единия си син толкова, на другия - толкова и след това ще умра спокоен, че съм ги осигурил.” След смъртта му синовете ще разделят наследството от баща си, ще ходят тук-там по света и за нищо няма да мислят. Каквито са майките и бащата, такива са и децата. Затова, именно, казваме: разумната сиромашия е за предпочитане пред глупавото богатство. Такива богати хора ние наричаме “богати-сиромаси”. Може ли да се нарече сиромах човек този, който възкресява мъртвите? Той може да няма външни богатства, може да няма къща, де глава да подслони, но той е вътрешно богат човек, със знания, сила и мощ. Може ли да се нарече невежа този човек, който с едно махане на тояжката си дига болни от леглата и възкресява мъртви? Може ли да наречете такъв човек страхливец или безбожник? За предпочитане е човек да бъде сиромах, без къща, без шапка на глава, с прогледали обуща на крака, но да владее изкуството болни да лекува, мъртви да възкресява. Днес повечето хора са добре облечени, но нека се опитат да махнат със своята тояжка, да видят колко болни могат да излекуват, и колко мъртви да възкресят. Да лекуваш болни и да възкресяваш мъртви, това са велики задачи за човечеството. Днес повечето майки проповядват на децата си: “Работете, учете, за да се осигурите, добре да се обличате и храните, добре да живеете.” Това не може да бъде идеал нито за стари, нито за млади. Това са остарели идеи, с които съвременните хора се раждат и умират. Идеалът е да дойдеш до положението, като стигнеш до някоя река, която няма мост, да махнеш с тояжката си и да се намериш на другия край на реката. Идеал е, като се намериш пред полите на някоя планина да махнеш с тояжката си и да се намериш на върха, без да се изкачваш и уморяваш. Това е знание! Бъдещият идеал на човека трябва да се сведе към следното: да преминава река без мост; щом пожелае да се изкачи на върха на някоя планина, моментално да се намери там, без да се изкачва; да възкресява мъртви, да парализира действията на апашите, да сваля хора от бесилките и т.н. Когато хората страдат, те се обръщат към Господа и казват: “Господи, не виждаш ли нашите страдания?” Той казва: “Аз виждам всичко, но вие не виждате.” Когато всички хора се стремят към висок идеал и го пожелаят, тогава ще дойде спасението на света. Днес какво желаят хората? - Пари и само пари. Младите моми и момце искат пари; бащите и майките искат деца. Всичко това имат; и пари имат, и деца имат, и къщи имат, но въпреки това пак страдат и умират. Това са стари идеи. Нека да има едно дете в света, но за света да е! Една жена да е, но за свят да е! Една мома да е, но за света да е! Един момък да е, но за свят да е! Защо ни са 300 жени и 900 наложници? Защо ни са толкова идеи и чувства, ако те не могат нищо добро да ни донесат? Ние засягаме въпроса принципиално и казваме: “Един идеал има, към който всички хора трябва да се стремят.”

Те свидетелстват,
НБ - София, 19.12.1926г.