Казваш: Аз живея добре, правя добрини. – Така е, но знай, че животът е прогресивен, и всеки ден трябва да правиш по едно добро. – Аз си научих уроците. – Ти научи уроците си за днес, но не си научил уроците за другия ден. Всеки ден носи нови уроци, които ти трябва да изучаваш. Казваш: Кажи ми, какво е писано на главата, на лицето и на ръката ми. – Няма защо да ти се казват тия неща. Написани са ред патологични знаци, които не трябва да се знаят. Ако Бог е заличил престъпленията на вашето минало, трябва ли аз да ги откривам наново? Бог е наредил живота така, човек да мисли, че идва за пръв път на земята. Бог му казва: Работи и не мисли за миналото. – Искам да зная, какъв съм бил в миналото. – Аз зная, какъв е бил, но няма смисъл да му казвам. Защо ще му кажа, че е бил някакъв харамия? Той мисли, че е бил добър човек – нека си мисли. Бог е вложил нещо хубаво в него. То е вложено не само в миналото, но и днес. Бог го е кредитирал, дал му е добри условия, роден е от добра майка и баща, при добри братя и сестри. – Има нещо, което не ми харесва. – Остави настрана това, което не ти харесва. Работи върху това, което Бог ти е дал. Използвай добрите условия, при които си роден.