Всеки човек като осиромашее, отива при Бога; обаче, разбогатее ли, той се отдалечава от Бога.

Аз съм против даването пари на заем. Ако мислите, че със 100 – 200 000 лева можете да подобрите живота си, вие сте на крив път. Парите не оправят живота на хората. Съвременните държави все вземат пари на заем, но по този начин и до днес никоя държава не е могла да оправи работите си. Коя е причината за това? Причината за това седи в обстоятелството, че отношенията на хората спрямо Вечния принцип не са прави. Вследствие на това, днес бедни и богати, прости и учени не разбират живота. И ако днешните сиромаси се поставят на мястото на богатите, и те ще живеят като тях. Или, ако богатите заемат мястото на сиромасите, и те ще станат като тях идеалисти. Обаче, това не е идея. Какво виждаме днес в живота? Всеки човек като осиромашее, отива при Бога; обаче, разбогатее ли, той се отдалечава от Бога. Тъй щото, искате ли да отдалечите един обикновен човек от Бога, направете го богат. В притчите е казано: „Не ми давай голямо богатство да не би да Те забравя. Не ми давай голяма сиромашия, да не Те излъжа.“ Казвам: голямата сиромашия и голямото богатство са две крайности, две ограничения. Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне. Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно границата, до която най-много може да се простира богатството на един човек. Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство. Преведено на религиозен език, този социален американски проект се основавал именно на закона, че голямото богатство отдалечава човека от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога. Държавата не трябва да взема тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма беднотия, която ги заставя да лъжат.

Благо и леко,
НБ - София, 29.5.1927г.