Чрез храната човек приема истинския живот в себе си.

Яденето е едно от най-големите привилегии, едно угощение, дадено ни като заслуга на онова, което сме свършили. По-голяма привилегия за човека от яденето няма. То е най-хубавото нещо в живота, но същевременно и най лошото. За онзи, който може правилно да яде, яденето е благословение; за онзи, който не може правилно да яде, яденето е нещастие. Тъй щото, не само на земята човек яде, но и в другия свят пак ще яде. И като съвършен, човек пак ще яде, само че той ще осмисли този процес и ще може правилно да го използва. Човек трябва да разбира дълбокия смисъл на яденето. Днес под „ядене" хората разбират главно дъвкане, да дъвчеш храната си. Хората още не ядат, както трябва. Те ядат, но в ума си държат две мисли: по-скоро да се нахранят, да отидат на работа, да спечелят нещо, да се осигурят. По-важна работа от яденето няма. Защо? Ако човек правилно яде всичките му работи ще вървят добре. Правилното хранене носи щастието на човека. Чрез храната човек приема истинския живот в себе си. Хлябът, който приема човек с благодарност, със съзнание, като някакво благо, ще го направи щастлив. Хлябът ще научи човека, как да живее, как да обича. Който не яде този хляб, той нищо не може да свърши.

Учителю благи,
НБ - София, 3.2.1929г.