Човек не може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свят.

Колкото по-дълго време се държи храната в устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използва. Същото може да се каже и за мислите. Колкото по-дълго време се държи една мисъл в ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно дълго време трябва да се държи една мисъл в ума, за да може разумно да се използва. Но както мисълта, така и храната не трябва само да се държат дълго време, но трябва и да се дъвчат, т.е. да се обработват. Иначе, ако се държи само в устата, без да се дъвче, храната не би ползвала Човека. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползва човека. Много хора държат известни мисли в ума си дълго време, без да мислят върху тях. Така и децата правят. Те заучават много неща наизуст, дълго време ги помнят, но не мислят върху тях. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметта; обаче човешкият ум разполага със способността да издирва причините и последствията на нещата, а за това той трябва да мисли. Ученикът трябва да се развива всестранно. Той трябва да работи едновременно и на физическия, и в духовния свят, като не прави разлика между работата в единия и в другия свят. По този начин той ще засегне едновременно четирите свята: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великите задачи в живота се крие в причинния свят. Човек не може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свят. Всички трябва да повдигнете съзнанието си до причинния свят.

Свещ, която не гасне,
ООК - София, 23.11.1927г.