Винаги се отговаря на силните, на искрените желания на човека, които излизат от неговата душа.

Ако не помагате на ближните си и не влизате в положението им, вие ще се намерите в по-тежко положение от тяхното. Един селянин се връщал от града и по пътя настигнал друг селянин с жена си. Като минал покрай тях, той забелязал, че жената ругае мъжа си, кара му се, сърди се, вдига ръка да го бие. Той спрял малко колата си и се обърнал към селянина с думите: „И това било мъж! На мене да се падне такава жена, аз зная как да се разправя с нея.” Жената чула тези думи, веднага се хвърлила в колата и казала на селянина: „Карай сега в селото! Ще ме водиш у дома си, аз съм твоя жена.” – „Слушай, не се щегувай с мене! Къде ще те водя ? Слез скоро от колата ми!” – Не, аз ще дойда у вас, ще разкажа на жена ти какъв мъж има. Нека знае, че не си светец, както се представяш. Тъй, иначе се разправял той с жената, но тя не искала да слезе от колата. Така иде злото в света. Вие борили ли сте се със злото, да знаете как можете да се справите с него? Не е лесно човек да се бори със злото! Какво трябваше да направи селянинът, който видя как жената се караше с мъжа си? Той трябваше да се спре и да каже на мъжа: „Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познаваш, не разбираш езика й, не си я оценил.” Като чуе тези думи, жената ще се засрами и ще измени поведението си към своя мъж. Следователно ако искате доброто да дойде у вас, мислете добре за всички. Ако искате любовта да ви посети, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силните, на искрените желания на човека, които излизат от неговата душа. Любовта не иде по механически начин. Тя е сила, която не се подчинява на обикновените човешки желания. Човек е дошъл на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовта. Тя се проявява по два начина: или само отвън, или отвън и отвътре. Когато любовта се проявява само отвън, човек е нещастен. Когато любовта се проявява отвън и отвътре, човек е щастлив. Когато видите образа си в огледалото, вън от вас, вие се радвате, приятно ви е, но не сте щастливи. Ако образът ви в огледалото е разположен, и вие сте разположени; ако образът ви не е разположен, ако е посърнал, и вие сте посърнали. Обаче, ако носите своя образ вън и вътре в себе си, вие сте доволни, щастливи. Такова нещо изпитва човек, когато любовта е вътре и вън от него.

Озлобяване, мъка, скръб,
ООК - София, 9.2.1928г.