Само онзи може да разбере истината, който не се спъва от външните, от преходните положения на нещата. Спъва ли се от външните неща, човек не се е домогнал още до истината. Когато по отношение на другите човек постъпва както към себе си, той е дошъл до правилно разбиране на истината. Който е придобил истината и живее в нея, той трябва да бъде образец във всичко. Докато сравнява една религия с друга, едно учение с друго и се произнася за правотата им, човек не е дошъл още до истината. Иска ли да намери истината, той трябва да бъде абсолютно чист в мислите, в чувствата и в проявите си. И като намери истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нещо, нито да й се отнеме.