Като се изучава, човек трябва да знае, по свой вътрешен подтик ли върви в правия път, или под външно, механическо въздействие.

Когато искат да заставят човека насила да върви в правия път хората постигат това по механически начин. Те почват да го морализират, да го наказват, да прилагат крути мерки към него. Като се види от всички страни ограничен, той се принуждава да върви в правия път. Той се намира между чук и наковалня, т. е. подложен е на Мойсеевия закон и, иска или не иска, подчинява се. Обаче, щом види, че едно от ограниченията е премахнато, той веднага се отклонява от правия път. Следователно, всяко механическо въздействие върху човека е дресиране, а не съзнателно възпитание. Щом се дигне тоягата на дресирането от него, той пак изкривява пътя си. С други думи казано: Докато човек се намира под закона на наследствеността, той често попада под едни и същи навици, добри или лоши. Защо? Защото не е свободен от причината, която го заставя да се прояви по един или друг начин. Махне ли се причината, човек тръгва по своя естествен път, който природата му е предначертала. Като се изучава, човек трябва да знае, по свой вътрешен подтик ли върви в правия път, или под външно, механическо въздействие. Ако върви по свой вътрешен подтик, човек и да види отворена каса, пълна със злато, ще мине и замине край нея, без да й обърне внимание. Той не се интересува, има ли човек в стаята или не. И сам да е, той минава край касата и излиза вън от стаята, без да посегне към нея. Обаче, ако човек върви в правия път по механически начин, под действието на Мойсеевия закон, чрез заплашване и морализиране, щом види, че е сам в стаята, веднага ще посегне към касата и ще извади няколко златни монети. Човек трябва да върви в правия път без стражар. Остане ли стражар да го следва и напътва, той всеки момент може да изкриви пътя си. Тъй щото, когато се стреми към идеен живот, човек трябва да се освободи от мисълта за стражарите.

Правата и кривата линия,
МОК - София, 11.10.1929г.