Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства.

Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва. Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш. А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита. Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен. Аз да ви разправя този пример. Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш. Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите. Ако се скъсат, такива не прави на другите. Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното. Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си. И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай. Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе. Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си. При всичкото си внимание, все капна някъде.

Изпитът на Любовта,
УС - София, 29.1.1939г.