Да жертваш всичко за Бога, това подразбира да придобиеш такъв живот, който осмисля всички неща, и който развързва връзките на живота по един правилен и разумен начин.

Всеки човек, който носи в себе си Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, той е наш ближен. Може ли да се нарече ближен този, който, като някой костелив орех се скрива в своята черупка и проповядва на хората, че извън православната църква няма спасение? Каква гениалност има в това твърдение? Кого ще заблуждавате по този начин? Ако, наистина, само в православната църква има спасение, България спаси ли се? - Не се спаси. Ако спасението е в православната църква, Русия спаси ли се? - Не се спаси. Тогава защо трябва да се говорят неверни неща, които да заблуждават младежта? Днес всички млади бягат от църквата, и после казват, че еди-кой си ги развращавал, че еди-кой си говори против църквата. Не, всеки човек, който говори неверни неща, който не постъпва по любов, той говори против Бога. Ние не говорим против добрите хора - против добрите учители, родители, свещеници, държавници, защото Бог говори и чрез тях, но казваме, че главната задача на хората е да придобият повече топлина и светлина в своя живот. Трябва ли да се страхуват хората, че еди-кой си ще опропасти България? - Никой, никого не може да опропасти. Когато хората се страхуват от нещо, това показва, че те нямат връзка с Бога. Питам: Трябва ли да се страхува един ясновидец, ако срещу него изпратят един ескадрон войници, когато зад него върви цял полк войска, въоръжена със своите пушки и мечове, които го защищават? - Този човек няма защо да се страхува. Ескадронът, който е изпратен срещу него, ще ослепее от светлината на противниците си и от страх ще падне на земята. Обаче, днес хората, взират се нагоре-надолу, гледат, но нищо не виждат, на нищо не вярват. Те не могат да си представят, че зад всеки човек, който изпълнява волята Божия, има голям тил от войници, добре въоръжени и силни. Не, не е правилно да се търси Бога вън някъде. Той не е вън от нас. Да се взираш навън, това не е наука; да виждаш нещата вътрешно, по особен начин, това вече е наука. За придобиване на тази наука се иска учител. Ще кажете: “Защо е необходим учител?” - Когато човек минава през духовния път, той придобива голяма чувствителност, вследствие на което се натъква на големи мъчнотии и страдания, на големи противоречия. Тук учителят му помага да премине по-бързо този път. Тази наука изисква човек да е готов всичко да жертва за Бога. Да жертваш всичко за Бога, това подразбира да придобиеш такъв живот, който осмисля всички неща, и който развързва връзките на живота по един правилен и разумен начин. Следователно, всеки човек, който придобие веднъж този живот, той ще може да изпълни всичко онова, което му е дадено като работа при известни условия.

Тази притча,
НБ - София, 26.12.1926г.