Търпението е един от великите стълбове, на които се крепи правата мисъл.

Права мисъл е онази, която се проявява при най-малките съпротивления. Когато богатите, учените, духовните хора почнат да мислят, тогава ще имаме права мисъл. Казвате: Нима духовните хора не мислят? Да, и духовните хора още не мислят. Засега те чувстват, имат желания, действат, но още не мислят. Хората смесват желанията с мисълта, но има грамадна разлика между правата мисъл и желанията. Наистина, желанието събужда мисълта, но това още не е права мисъл. Такава мисъл е подобна на есенно цвете, което цъфти, но плод не връзва. Такива мисли са еднодневки, които нямат никакво развитие. Когато говоря за правата мисъл, аз разбирам такава мисъл, която има благоприятни условия за развитие: да расте, да цъфне, да върже и да узрее. За да се предизвика една права, възвишена мисъл, човек трябва да има в себе си най-добри условия, т.е. да бъде създаден по образ и подобие Божие. Ако човек не е образ и подобие Божие, за права мисъл в него не може да се говори. Защо? Защото правата, възвишената, идейната мисъл иде само от Бога. Някои от съвременните философи казват, че в първичния живот не е съществувала никаква мисъл, но мисълта сега се проявява. Те казват още, че в първичния живот не е съществувала никаква светлина, но светлината сега се проявява. Според мене, това е точно обратно и мисълта, и светлината са съществували в първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е. отсъствието на мисълта се проявили отпосле. Преди всичко, трябва да се прави разлика между първичния и първобитния живот на човека. В Писанието е казано, че първо се е явила светлината в света, а после тъмнината се е опитала да я обсеби. Кой обсебва в света? – Само простият, невежият, който не разбира законите. Когато детето гледа луната, струва му се, че ако простре ръцете си, ще я хване. Всъщност, детето не може да обхване луната с ръцете си. Да мисли, че може да я хване с ръцете си, това говори за неговото невежество. Също така някой казва: Моята мисъл е толкова обширна, че с нея мога да обгърна целия свят. – Да, твоята мисъл може да обгърне света толкова, колкото детето може с ръцете си да хване луната. Друг казва: Аз съм много търпелив човек. – Не се минават два-три деня, срещате този човек скръбен, разплакан. Защо? Явило му се някакво препятствие, някаква мъчнотия в живота, която не могъл да преодолее. Тази мъчнотия дойде, за да му покаже, че няма търпение. Търпението е един от великите стълбове, на които се крепи правата мисъл.

И рече Бог,
НБ - София, 6.11.1927г.