Казвам: Докато хората живеят в старата култура и постъпват по старите методи, всякога ще има плач.

Някой седи и очаква, каквото Господ даде. И това е добре, но във всичките си работи този човек напълно уповава ли на Бога? Отде знае той, че каквото му се случи, все от Бога е дошло? Преди всичко съвременният свят от Бога ли е нареден? Има някои неща, създадени от Бога, но повечето от тях са от хората. Всички отклонения в този свят са резултат на човешките мисли и чувства. Първоначално Бог създаде света и после го даде под наем на хората. Един ден Той ще дойде при тях и ще им иска сметка за всичко, което те са развалили. Цялата инсталация на този свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини. Като погледнете лицата на хората, те са асиметрични. Дядо ви е изкривил носа, баба ви – очите, прадядо ви – устата, прабаба ви – веждите, и в края на краищата, като се погледнете в огледалото, вие виждате, че ви липсва онази красота, онази хармония, онази съразмерност между частите. Вашите деди и прадеди, благодарение на редица неправилни животи, развалили къщата, която им бе дадена на времето, в която днес и вие продължавате да живеете, но плачете, не сте доволни от положението си. Защо плачат хората? Хората плачат по разни причини. Един плаче, че не се отнасяли хората добре с него. Когато хората се отнасят зле с него, той плаче; когато пък той се отнася зле с тях, не плаче. Някоя жена плаче, че мъжът й я бие. Утре пък тя бие мъжа си, той плаче. Казвам: Докато хората живеят в старата култура и постъпват по старите методи, всякога ще има плач. Ако единият бие, другият трябва да отстъпи, да покаже благородство на характера си. Ако единият се гневи, сърди, нагрубява, нека другият постъпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че в него има велика мисъл, която го движи към по-висок свят, дето няма полюси, дето няма противоречия и страдания.

Двата полюса,
ООК - София, 6.10.1926г.