Когато човек отива да работи за Бога, той никога не е сам.

В едно от запaдните планински места в Америка, един американски мисионер ходил да събира пари за някакво благотворително дело. Хората били щедри и давали големи суми. Като събрал една крупна сума, той тръгнал да си отива за мястото си, дето била нужна тази сума. За тази цел той трябвало да мине през един планински проход. В това време един разбойник го проследил и се скрил зад едно голямо дърво да го причака и да го убие. Разбойникът си казал: „Защо са тези пари на мисионера? Те са нужни на мене, а не на него.“ Като наближил към дървото, мисионерът, който бил на кон, почувствувал нещо, разбрал, като че нещо лошо има да му се случи. Той слязъл от коня си и отправил към Бога една гореща, искрена молитва: „Господи, запази ме.“ След това, успокоен, той се качил на коня си и продължил своя път. Като стигнал до дървото, зад което бил скрит разбойникът, той видял един човек с пушка в ръка, но го отминал, без да му каже нещо. След 2 години един умираещ от епархията на този мисионер вика мисионера у дома си, иска да се изповяда. Разбойникът запитал мисионера: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Не зная.“ – „Аз съм онзи разбойник, именно, който те причаквах в гората да те убия. Ти имаше в себе си много пари и аз се бях скрил зад едно дърво, въоръжен с пушка, готов всеки момент да те убия. По едно време ти слезе от коня, спря се нещо, и когато отново се качи на коня, с тебе заедно вървеше друг един човек на бял кон, добре въоръжен. Аз се уплаших и не посмях да тегля куршума.“ Следователно, когато човек отива да работи за Бога, той никога не е сам. С него заедно ще върви и друг някой, добре въоръжен, който всякога ще го пази.

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!,
НБ - София, 24.1.1937г.