В каквото положение и да поставите праведния човек или ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Божията Любов.

Отсега нататък, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Неговата Любов. Това изисква новото учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние трябва да се отличаваме от другите по това, че имаме един велик принцип, една велика идея, за която сме готови и на огън да ни турят, и на бесилка да ни увисят, и на кръст да ни разпнат – всичко можем да понесем. Ако ни турят на огъня, като дървата ще горим, работа ще вършим, но няма да изгаряме. Ако ни превърнат във вода, жаждата на хората ще уталожваме, но никого няма да давим. Ако ни направят на въже, за всичко ще служим, но никога за обесване на хората. Ако ни направят на перо, всичко хубаво ще напишем, но никога смъртна присъда няма да подпишем. Следователно, в каквото положение и да поставите праведния човек или ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Божията Любов. Има ли нещо по-велико от това?

Явно говорих,
СБ - София, 24.8.1927г.