Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно.

Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода. Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение.

Говор и пение,
ООК - София, 1.12.1926г.