Всеки ден да откривате в себе си по една нова черта, която Бог първоначално още е вложил в душата ви. Не можете ли да откриете такава черта в себе си, вие се лишавате от благата на живота.

Ученикът, който е влязъл в училището, трябва да минава от отделение в отделение, от клас в клас, няма защо с години да седи все в първо отделение. Значи ученикът трябва всеки ден да придобива по нещо ново. Срещате някой ваш приятел и казвате: „Познавам приятеля си“. – Колкото и да го познавате, все има нещо ново, и то някоя добра черта в характера му, която днес трябва да откриете. Също така и той трябва всеки ден да открива по една добра черта във вашия характер. Само при това положение и вие, и той сте придобили нещо в живота си. Не можете ли да откриете някоя добра черта във вашия брат, или приятел, вие нищо не сте постигнали. По право можем да кажем, че вие сте изгубили времето си. Станете ли сутрин, потърсете и в себе си някоя добра черта, която до вчера не сте познавали. Какво правите вие? Щом станете, започвате да се оплаквате: „Тази вечер не спах добре, защото съседите се караха, или защото бълхи ме хапаха. Нещо не съм разположен, не ми се работи, не ми се живее и т.н.“ Не, изпаднете ли в неразположение на духа, започнете да размишлявате защо бълхите са ви безпокоили. Като се вдълбочите в себе си, ще видите, че причината на неразположението ви, както и причината за безпокойството, което бълхите са ви създали, се дължи на факта, че е трябвало да се молите през нощта, да прекарате повече в размишление, а не в сън. Ще кажете, че трябва да си почивате. Така е, и почивката е нужна, но в Индия, в Китай, в Япония, в Америка, в Германия, във Франция, пък и в целия свят има адепти, които прекарват цял живот почти без сън. При това положение те са по-бодри, отколкото хората, които спят по 8 часа на ден. Сънят е изключително положение в живота на човека. Когато няма какво да прави, човек спи. Вечер, като започне да мисли, вижда, че не може да разреши задачите на живота и неусетно заспива. В този смисъл сънят на съвременните хора не е нищо друго, освен прекъсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човек заспива. Понеже съзнанието на ангелите, на адептите, на великите духове е всякога будно, те не спят, т.е. техният сън не е като този на хората. И тъй, главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е всеки ден да откривате в себе си по една нова черта, която Бог първоначално още е вложил в душата ви. Не можете ли да откриете такава черта в себе си, вие се лишавате от благата на живота.

Принципи на нещата,
ООК - София, 4.5.1927г.