Противоречията, страданията в живота са необходими, за да се извади непотребното от човека и да се изхвърли навън, а потребното, т.е. ценното, да остане в него, като качество на човешката душа.

Когато е създавал света, Бог е предвидил външните противоречия, но те са неизбежни, те са необходим закон за развитието на човечеството. Когато вадите някаква руда, не срещате ли противоречия? Големи противоречия срещате, но те се оправдават с благата, които придобивате от тази руда. Вие поставяте рудата в пещ, нагрявате я с въглища, и непотребното от нея, сгурията, излиза навън, а ценното, металът, остава в пещта и го използвате за разни цели. Значи, противоречията, страданията в живота са необходими, за да се извади непотребното от човека и да се изхвърли навън, а потребното, т.е. ценното, да остане в него, като качество на човешката душа. Всяко нещо, което не може да се използва за работа, е непотребно. Грехът в света е сгурията, шлакът, който, при стопяването на рудата, се отделя настрана. Благо-родният метал, или скъпоценният камък е доброто, което се употребява за работа в живота. Значи, онзи материал, който влиза в работа при съграждането на нашия бъдещ живот, е доброто. Онзи материал пък, който не влиза при съграждането на нашия бъдещ живот, е злото. Омразата, лъжата, съмнението, лицемерието не са само състояния, през които човек минава, но са известен род материя, с която той си служи. За лъжата, например, се изисква специфичен материал; за омразата пак се изисква специфичен материал. Някой казва: Аз не искам вече да лъжа. – Щом не искаш повече да лъжеш, трябва да те прекарат през огън, както правят с рудата, за да отделят от тебе нечистата материя на лъжата и да я изхвърлят навън.

И рече Бог,
НБ - София, 6.11.1927г.