Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза. Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си.