Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение, човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва ; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това, именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее.