Понякога стомахът става господар на човека и му казва: Аз имам на разположение десет милиона работници, все специалисти, хора амбициозни, които по никой начин няма да насилваш да работят. Те искат малко почивка, и ти ще задоволиш тяхното желание. Ако употребиш насилие срещу тях, те ще обявят стачка, и ти по никой начин не можеш да ги заставиш да работят. Учените точно определят времето, необходимо за смилане на храната. Стомах, който изисква четири часа, за да смели храната, не е нормален. Във функциите на такъв стомах има някаква аномалия. Всъщност, колко време е нужно за храносмилането? Природата е точно определила времето, необходимо за смилане на храната. Едно е важно: храната да бъде абсолютно чиста! Сегашните хора бързо ядат, бързо приготвят храната си, без да държат на това, дали е добре измита, или не, като за оправдание цитират ред стихове. Те казват, че външната чистота не била толкова важна. Човек трябвало да обръща внимание главно на вътрешната чистота. Храната, която днес се употребява, е толкова нечиста, че стомахът трябва да употреби известна част от времето само за изчистването й. След това вече той пристъпва към смилане на храната. Ако се случи част от тия сокове да проникнат в кръвта, тя става нечиста. Казвате: Как можем да познаем, коя храна е чиста, и коя – нечиста, както и това, каква храна съответства на даден организъм? В човек има едно чувство, с което той познава, коя храна е за него, и коя не е. Ако не можете да намерите съответна храна за вашия организъм, по-добре не яжте. Почакайте ден, два, но да намерите съответната храна за своя стомах. Който яде навреме, той ще научи този закон и ще се благослови; който не яде на време, той ще изгуби добрите условия на живота и преждевременно ще замине. Когато човек се научи да яде правилно и да си избира съответна храна, той е научил вече законите на физическия свят, които постепенно ще приложи и към своя вътрешен живот. Физическите закони имат отношение и към духовните, т. е. към вътрешния живот на човека.Мнозина казват, че преди всичко важна е вътрешната, а не външната чистота. Обаче, понякога външната нечистота съответства на вътрешната, и вътрешната нечистота съответства на външната. Външният живот трябва да бъде израз на вътрешния, и обратно: вътрешният живот трябва да бъде израз на външния. Така е в живата природа.