Музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика.

В пението душата главно трябва да взема участие. Човек може да пее по два начина: по обикновен начин; и второ – с разположение на Духа, т.е. с Вдъхновение. За да има Вдъхновение, той трябва да обича музиката, да слуша добри певци и музиканти. Само при такива условия човек може да се вдъхнови и да пее хубаво. Щом пее хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и светли мисли. Като слушате някой голям талант, бил той певец или музикант, вие се свързвате с него, а с това заедно и с ред още същества, свързани с певеца или с музиканта. Всеки талантлив певец или музикант е колективен израз на много души, които се проявяват чрез него с цел да възпитават хората. Вибрациите на тия разумни възвишени същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това указват благотворно влияние върху човешкия характер. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя да създаде преврат във всеки, който я чуе. Вибрациите на тази песен ще се носят из пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат за вечни времена. Същата песен може да се изпее и по такъв начин, че да не остане и помен от нея – зависи как се пее. Малко песни има, които се разнасят из пространството. Досега например редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен. Изобщо музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индусите имат хубава музика. Някои казват, че в Индия даже и тръстиките свирели. Това се дължи на обстоятелството, че в тия тръстики се образуват дупки, през които като минава вятърът, чува се някакво особено свирене. Възможно е тръстиките в Индия да свирят, но самите индуси не свирят. Индусите имали някакви песни, с които приспивали змиите. И така да е, това още не е музика. Че всяка майка има песни, с които приспива децата си, но тези песни не могат още да се приемат за някаква особена музика. Циганите, турците често си служат с дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата в пространството. Когато сте неразположени, вземете едно дайре или леко, ритмично потропвайте с ръката си върху масата 10-15 м. и ще видите, че неразположението ви ще изчезне. Щом видите, че някой ваш приятел е неразположен, потропайте малко с ръката си на масата, докато мине неразположението му. Ако приятелят ти те пита защо тропаш така, ти няма да казваш причината. Ще потропаш докато състоянието му се смени. След това ще му кажеш: Направих едно упражнение, което даде добри резултати.

Свещеният олтар,
ООК - София, 9.2.1927г.