Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа.

Днес всички хора очакват да придобият нещо отвън. – Не, сега ще ви се дадат условия, за да израсте това, което е вложено във вас. Лошите условия – мъчнотии, страдания, несгоди – са външни стимули, които заставят вложеното в човека да се прояви. Дошла една мъчнотия – нищо от това. Тя е вълна, която ще отстраниш с крака си и ще продължиш пътя си. Дошла скръб в живота ти – ще я хванеш с ръцете си, ще я сложиш настрана и ще вървиш напред. Дошъл страхът, цял трепериш, сърцето ти ще изскочи навън. – Има ли нещо лошо в страха? Треперенето на сърцето показва, че си жив. Сърцата на всички живи хора треперят, туптят. Ще кажете, че това са противоречия. – Така е, без противоречия не може. Те са за силните, гениалните и великите хора. Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа. Ако не страдаш, то гледа на тебе снизходително, като на човек, който не може да работи. Следователно радвай се, че страдаш. Ако нямаш страдания, съжалявай за това. Дойде някой при мене и казва: „Знаеш ли колко страдам?“ – Какво от това? Щом страдаш, ти си човек, който работи. От тебе ще излезе нещо добро. Като говоря така за страданията, не искам само да ви утешавам и насърчавам, но казвам, че страданията са подтик, чрез който вложеното в човека расте и се развива. Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Който не разбира този закон, тъкмо израсте Божественото, той го отчупи. На другата година отново израсте, но той пак го отчупи. Така продължава човек, докато най-после се умори да го чупи и го оставя вече свободно да расте. Няма случай в живота, когато Божественото е спряло своето развитие. Кога и да е, то ще израсте, но ще закъснее в развитието си.

Новата песен,
ООК - София, 25.1.1933г.