Съвременните хора казват, че трябва да работят много, за да изкарват повече храна. – Според мене човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва добре да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха. Храната трябва да се смила напълно, да не остават излишъци; така също и горенето на телата трябва да става пълно, да не се отделят излишни, вредни газове. И наистина, ако човек може да извади всичката енергия от житото, със сто грама жито той би могъл да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по сто грама жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица! При това колко малко енергия консумира човек от храната, която възприема в себе си! Като погледнете съвременния човек, ще видите, че той има изобилно венозна кръв, порите му са запушени, вследствие на което се раждат ред болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голямото неразбиране между хората, на голямото лакомство. Като ядат, всички бързат, вследствие на което храната им не може правилно да се смила. Въпреки това слушал съм да казват:" Като ядеш, ушите ти трябва да пукат." - Не зная какъв смисъл има в пукането на ушите. Напротив, когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цял час – няма защо да бърза. Някой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди кой си го чакал отвън. Питам: може ли човек да бъде здрав при такова бързане? Не само това, но след като се наяде с топла, гореща пържола, ще си заръча студено вино, току-що извадено от леда. Който постъпва така, той ще се намери в положението на някой си дядо Георги от Южна България, който ял топли, печени агнета и пил студено, ледено вино, докато един ден заболял тежко от стомах. Лекарите констатирали рак в стомаха. Пъшкал, мъчил се дядо Георги и си казвал:" Ще ядеш ли пак топло агнешко печено и отгоре вино студено?" Боледувал дядо Георги 40-50 деня и през това време употребявал само чисто дървено масло. Като оздравял, не повторил вече същата погрешка.