Човек живее, мисли и действува. Тези сили са изваяли и ваят човешкото лице, човешкото тяло. Волята е създала челото и горната част на ръката. Мисълта е създала носа и средната фаланга на пръстите. Животът е създал долната част на лицето – устата и брадата. Въздухът влиза през носа – той храни мисълта. Светлината храни волята. Който не разбира светлината, той е човек със слаба воля. Значи волята се усилва от светлината, интелектът – от въздуха, а животът – от храната. Това е новата философия на живота. Тя изисква прилагане. Ще възприемаш правилно светлината. Ще поемаш и изпущаш плавно въздуха. Ще поемаш въздух през лявата ноздра и ще го изпущаш през дясната. И обратно: ще поемаш въздух през дясната ноздра и ще го изпущаш през лявата. Същият закон се отнася и до възприемане и изпращане на светлината. Ще приемаш светлина чрез едното око, ще я изпращаш навън чрез другото. Трябва да знаеш колко светлина да приемаш и колко да изпущаш. Ако не знаеш, ще станеш разноглед. Някога едното око е нормално, а другото – късогледо или далекогледо. Изобщо трябва да знаете какво е отношението между очите и правата мисъл. От гледането на човека зависи неговата мисъл. Ако възприема светлината правилно, и мисълта му ще бъде права. Както физическата храна поддържа човешкия живот, така и светлината като кондензирана енергия поддържа човешкия дух. Който не приема тази храна, той остава умствено слаб. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се храниш чрез устата – с физическа храна, чрез очите – със светлина, а чрез носа – с въздух.