Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Всяко страдание крие някакво благо в себе си – гледайте да не изпуснете това благо.

Как се постига новото? – Чрез съзнателна работа, външна и вътрешна. Добрите резултати не се постигат чрез бързане, но чрез постоянство и любов. Който не иска да работи, казва, че е достатъчно да посадиш лозената пръчка в земята, за да ти даде винце. Не е така. Първо, ще разкопаеш земята, след това ще посадиш лозовата пръчка, ще се грижиш за нея и едва след 3–4 години ще очакваш плод. Природата работи постоянно, планомерно, тя никога не бърза. Ще кажете, че страданията ви, като ученици, са големи. Това е криво разбиране. Всички същества страдат, независимо от това, дали са ученици, или не. Раненият заяк не страда ли? Овцата, която колят, не страда ли? Онзи, когото турят в затвор и измъчват, не страда ли? Онзи, когото бесят, не страда ли? Всички растения, животни и хора страдат, без да са ученици. При това, някои хора страдат повече, някои – по-малко. Това зависи от степента на развитието на тяхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Много хора с пробудено съзнание в миналото са били бесени, изгаряни, но те са разрешили въпроса правилно, както житното зърно. Те гледали на смъртта като условие за посяване на новия живот. С тяхното пожертване животът им се вливал в окръжаващата среда. От техния живот се ползвали всички същества на земята. Нищо в природата не се губи. Следователно енергията на човека, който се жертва за общото благо, се влива в много същества, които възприемат неговите енергии и ги разпространяват. Тъй щото, ако сте истински ученици, не се страхувайте от страданията; не се страхувайте и от смъртта. Като умре, човек влиза в други хора и пак продължава да работи. В този смисъл, за съзнателния, за разумния човек смърт не съществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието – никога. – Какво става със съзнанието? – Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече се разширява. Като знаете това, не се плашете от смъртта. Никой никого не може да убие. Страшно е, ако съзнанието на човека не е пробудено. Той пак не умира, но живее в тъмнина, в дълбок сън. За да извади човека от това състояние, природата му дава страдания. Чрез тях съзнанието се пробужда и той започва да вижда нещата ясно. – „Не може ли без страдания?“ – Докато сте на земята, страданията са неизбежни. Влезете ли в духовния свят, там съществуват други закони. Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Всяко страдание крие някакво благо в себе си – гледайте да не изпуснете това благо.

Божествената мисъл,
МОК - София, 4.9.1927г.