Искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате.

Съвременните хора се натъкват на мъчнотии, които не знаят как да решат; искат ли правилно да решат мъчнотиите си, те трябва да се учат от Напредналите същества, а понякога човек може да се учи и от растенията и животните. Срещате две кучета: едното куче е голямо, силно, лошо по характер, злобно, а другото - малко, добро, с остра муцуна - интелигентно и хитро. Господарят подхвърля една кост на двете кучета. Малкото кученце се затичва към костта с намерение да я опита, но в този момент голямото куче пристига; като вижда костта пред кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костта, поставя я пред голямото куче и се отдалечава; с това то иска да му каже: „Заповядай, костта е за тебе; аз ти я донасям, без да искам нещо от нея". Добре ли постъпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце, то отстъпва костта на голямото, с което спасява кожата си; не е ли готово да отстъпи, кожата му ще бъде одрана. Ако едно кученце знае как да се справи с мъчнотията си, колко повече човек трябва да знае как да решава мъчните си задачи. Какво представлява голямото и силно куче в човешкия живот - голямото куче не е нищо друго, освен съдбата на човека. За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща; видиш ли, че се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи - тя иска да вземе костта от устата ти; вземи тази кост, сложи я пред нея и кажи: „Заповядай, костта е твоя". Щом не се противиш на съдбата си, бъди уверен, че тя няма да те преследва; бориш ли се с нея, кожата ти ще одере. Следователно искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Ти бързаш, искаш в няколко години да станеш учен, но нещо в тебе нашепва: „Не бързай!"; щом чуеш този глас, вслушай се в него и не бързай - бързаш ли, ще се осакатиш. Ти започваш една работа, но я отлагаш, вижда ти се мъчна; този глас ти нашепва: „Побързай малко, не отлагай!". Някога седиш и не знаеш какво да правиш, този глас ти казва: „Спри, чакай, докато въпросът се изясни". Някога си затворил спирачките и се чудиш защо работата ти не върви; изведнъж чуваш, че гласът ти нашепва: „Отвори спирачките!". Каквото гласът ти каже, слушай го - така съдбата ще разбере, че има работа с умен човек и ще бъде по-снизходителна към тебе.

Три посоки,
МОК - София, 19.6.1927г.