Любовта на човека към ближния му и към себе си постоянно трябва да се усилва. Под думата "себе си" разбирам висшето начало в човека.

Обезсърчението, страхът у човека показват, че той знае малко, не вярва във Великите закони на живота и на природата – с една дума, вярата му е относителна, а не абсолютна. Един пророк като Илия и той се поколеба в своята вяра. Като се намери в трудно положение, той се обърна към Господа: "Господи, защо си ме оставил сам? Аз мислех, че ще мога да помогна на израилския народ, а видях, че нищо не направих". И му се отговори: "Обърни се и виж, че като тебе такива има в Израил още седем хиляди, които те подкрепват". Илия, който беше виден пророк, който виждаше нещата, не знаеше това. Кога се разколеба Илия? – Когато изби пророците на Ваала. Тези 400 пророци го обсебиха, като му казваха:" Ти ни уби, защото сме служили на лъжлив бог. Покажи ни сега пътя към истинския Бог. Кажи ни как да се домогнем до огъня на любовта." След това трябваше да дойдат същества от невидимия свят да му помогнат. Те не го изобличиха, но му казаха:" Ще отидеш сега в пустинята, дето ще прекараш в пост и молитва, докато ти покажат, по кой начин светът може да се изправи." В това време се яви голяма буря, вятър, който къртеше камъни и дървета, но Бог не беше в бурята и вятъра. После дойде огън от небето, който разпали, изгори всичко, но Бог не беще и в огъня. И най-после Илия чу тих глас от небето, който му говореше: Научи ли вече урока си? Разбра ли как светът ще се оправи? – Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез тихия глас, т. е. чрез разумното начало в човека. Вместо тебе ще дойде Елисей. Елисей се отличавал със своя мек характер. И тъй, бурята, огънят, това са методи, които се прилагат в низшите светове. Обаче, когато е необходимо да познаем Божествения свят, Божественото, тогава ще чуем тихия, мекия глас. Докато се интересувате от това, защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята. Какво правеше Илия, когато дойде бурята? – Той се молеше, но същевременно разбра, че Бог не е в бурята. Бурята е метод, който се прилага от хората. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането. Бог е в тихия глас у човека. Той е разумният живот. Той е в тишината. Когато тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото, и ще си каже: "Едно време живях в бурята, във ветровете като птица, но сега разбрах Великото. Едно време живях в омразата като риба, но сега разбрах Великото." Наистина, който живее в омразата, той е студен като риба. За себе си е горещ, но за другите е студен. Той има желания в себе си да унищожава, да къса, да руши. Тези състояния са в човека вътре и той трябва да се освободи от тях. Те се дължат на мислите и чувствата на падналите същества, които засягат изобщо цялото човечество. Те изпращат своите мисли и чувства в пространството, вследствие на което хората се заразяват от тях като от епидемия. В това отношение любовта на сегашните хора служи като добър проводник за възприемане на тази епидемия. Защо? – Защото в любовта душата се отваря като цвят и тези течения падат върху нея като слана и я попарват. Ето защо напредналите същества от най-стари времена са давали методи на хората да се предпазват от тия течения. Те неизбежно ще дойдат, но като знае методите, човек ще се разклати външно само, а вътрешно ще остане неуязвим. За възприемане на отрицателните чувства и мисли човек има радио в себе си. Иначе не може да се обясни как познава той кой го мрази, кой му завижда и т. н. Как овцата познава вълка? И на голямо разстояние да е, овцата знае, че вълкът ще дойде, и започва да става неспокойна. Тя отдалеч още възприема мислите му. Дивите кози също познават отдалеч още, че иде вълк и го избягват. Често овце и кози, които овчарят води, попадат в устата на вълка. Защо? – Защото господарят им е неразумен. Овцете предчувстват приближаването на вълка и започват неспокойно да обикалят овчаря, но той спи дълбоко, нищо не подозира. Вълкът влиза в кошарата, грабва една овца и си заминава. Сега да направим превод на тази мисъл. Душата на човека представя овчарска кошара. Ако овчарят е заспал дълбоко, ще дойде вълкът, лошият дух отвън, ще влезе в кошарата и ще грабне една от добрите овце. Ще кажете, че няма лоши духове в света. – Желал бих да няма, но как ще си обясните причината на противоречията в света? Вършите нещо, а сами сте недоволни от него, казвате, че това, което сте извършили, е неразумно. Разумно ли е, когато човек пакости на себе си и на другите? Разумно ли е, когато човек губи вярата си в Бога? Разумно ли е, когато губи любовта си? Разумно ли е, когато мрази, завижда, отмъщава и т. н.? – Разумно е, обаче когато вярата на човека от ден на ден се увеличава, когато любовта му постоянно се усилва. Любовта на човека към ближния му и към себе си постоянно трябва да се усилва. Под думата "себе си" разбирам висшето начало в човека. При това положение и науката, и изкуствата придобиват смисъл.

Превръщане на киселините,
ООК - София, 16.11.1927г.