Когато човек дойде до положение да предава и да възприема Истината, той трябва да бъде готов на всичко.

Освен физически, човек трябва да работи и духовно над себе си. Като работи по този начин, човек осмисля живота си. Иначе той всякога ще казва, че животът няма смисъл. Като е дошъл на земята, човек сам трябва да намери смисъла на живота. Ако малкото пиленце, което току-що е излязло от яйцето, тръгва след майка си да си търси храна, колко повече човек, който е учил, свършил е университет, сам може да изкарва прехраната си и да осмисли своя живот. Един млад човек, който е свършил университет, отишъл в едно министерство да търси служба. След големи обещания от страна на министъра той не получил никаква служба, но не се отчаял. Взел едно точило, закачил дипломата си на него и започнал да точи ножове. Така той изкарвал повече, отколкото някои чиновници. Човек с висше образование да точи ножове, това е характер! Той предпочел честно да изкарва прехраната си, отколкото да очаква на милостта и благодеянието на хората. Друг млад господин искал да следва университет, но нямал средства. Като мислил откъде да си достави средства за учене, без да се отчайва, той станал ваксаджия. Със собствени усилия той свършил университет. Рядко се срещат такива хора, но като ги срещнете, вие трябва да се поучите от тях. Следователно, когато човек дойде до положение да предава и да възприема Истината, той трябва да бъде готов на всичко. Всеки трябва да каже в себе си: „За Истината съм готов на всички жертви“. Започнете ли да се безпокоите какво ще стане с вас, вие не можете нито да предадете, нито да възприемете Истината. – „Ами ако умрем от глад, от лишения?“ – В смъртта няма нищо страшно. Важно е как човек ще умре. Ако човек правилно е възприемал и предавал Истината, ангелът на смъртта ще дойде, ще го вземе и ще го занесе на небето, където му се готви тържествен прием. Не е ли възприемал и предавал Истината добре, ангелът не може да му помогне. Кредиторите му ще го чакат пред вратата и веднага ще го поемат. Докато не изплати всичките си дългове, те няма да го пуснат. Като знае това, човек не трябва да чака последния час, тогава да се разплаща. Приживе още той трябва да е разчистил сметките си, да е изплатил всичките си полици. Щом изплати задълженията си, той трябва да чака своя жених, както младата мома го очаква, за да отидат на венчило. Венчилото представлява заминаване за онзи свят. Който е ликвидирал със старите си сметки, той спокойно заминава за онзи свят, сбогува се с близките си, благодари на майка си, на баща си, на братята, на сестрите си, че са живели добре с него, че е благувал между тях и сега отива да работи, да служи на ближните си.

Възприемане и предаване,
ООК - София, 17.10.1928г.