Страданията заставят човека насила да се моли. Ако нямаше страдания в живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накарат човека да предаде една телеграма до небето, или да отправи няколко топли, сърдечни думи към небето, непременно трябва да се натъкне на някаква голяма беля или да преживее голямо страдание. Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на чоека е повръхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде направо в невидимия свят. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна.