Добрият човек всякога си остава добър.

Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си. Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси? Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни. Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете. Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър. Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими. И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне. Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.

За тяхното неверство,
НБ - София, 6.2.1927г.